По празниците ходихме до Солун.
Понеже аз се колебах като среден селянин до последно – дали да ходим до Атолука, дали пък да не отскочим до Турция, ами за Гърция... та решихме на 1-ви май и ние да се изнесем от тази #и6@н@ държава поне за някой и друг ден.
Занесохме се до бюро „Rila” на гарата и бодро-бодро поискахме да си купим билети за влака. Добре ама братята гърци бяха решили да стачкуват и влаковете не вървяха. Билети за следващия ден нашите кокони не продаваха, защото можело да продължи стачката и не искали да връщат пари...
Та на 2-ри май, преговор на ситуацията, гара, има ли билети – има. Сутрешният влак беше вече изтърван оставаха влакът в пет следобед и нощния. Решихме да не губим още един ден и да хванем нощния. Лелката от бюрото деликатно ни намекна да останем за другия ден и да пътуваме с дневния, но ние – не. Тя ще ни каже на нас – ама ха! Сдобихме се с билети за отиване и връщане срещу 20 евро на човек и потеглихме да си стягаме багажа.
Вечерта росни-росни се монтирахме на гарата в 22:15 (сакън да не окъснеем! Нали съм си паника.) Влакът по разписание трябваше да пристигне в 22:42 от Букурещ. Закъснението преди София вече беше 50 минути.
У нас му закачат 3 вагона, в които се товарят идиотите от София, като третия вагон го откачат на Кулата, а останалите два продължават за Солун.
Мааааамо!!!
За Бога, братя, не пътувайте с нощния влак за Солун!!!
Такава мръсотия и разруха не съм виждала и по най-забитите „дестинации” по времето на happy-соца!
Изхабихме половин пакет мокри кърпи само за да прокопаем някаква дупка в слоя мръсотия на прозореца и да можем да видим нещо навън. Седалките лепнеха от вековни наслоения с вискозитет и цвят на асфалт. Тоалетната беше с изкъртена мида и петсантиметрова дълбочина на локвата урина на пода, която вонеше в целия вагон. За климатици и други подобни хиперекстри изобщо не може и да се помисли.
Настанихме се, като се стараехме да не допираме с кожа до нищо в купето...
Добре, че и осветлението беше полуумряло, та да не се виждаше цялата прелест.
Понеже аз се колебах като среден селянин до последно – дали да ходим до Атолука, дали пък да не отскочим до Турция, ами за Гърция... та решихме на 1-ви май и ние да се изнесем от тази #и6@н@ държава поне за някой и друг ден.
Занесохме се до бюро „Rila” на гарата и бодро-бодро поискахме да си купим билети за влака. Добре ама братята гърци бяха решили да стачкуват и влаковете не вървяха. Билети за следващия ден нашите кокони не продаваха, защото можело да продължи стачката и не искали да връщат пари...
Та на 2-ри май, преговор на ситуацията, гара, има ли билети – има. Сутрешният влак беше вече изтърван оставаха влакът в пет следобед и нощния. Решихме да не губим още един ден и да хванем нощния. Лелката от бюрото деликатно ни намекна да останем за другия ден и да пътуваме с дневния, но ние – не. Тя ще ни каже на нас – ама ха! Сдобихме се с билети за отиване и връщане срещу 20 евро на човек и потеглихме да си стягаме багажа.
Вечерта росни-росни се монтирахме на гарата в 22:15 (сакън да не окъснеем! Нали съм си паника.) Влакът по разписание трябваше да пристигне в 22:42 от Букурещ. Закъснението преди София вече беше 50 минути.
У нас му закачат 3 вагона, в които се товарят идиотите от София, като третия вагон го откачат на Кулата, а останалите два продължават за Солун.
Мааааамо!!!
За Бога, братя, не пътувайте с нощния влак за Солун!!!
Такава мръсотия и разруха не съм виждала и по най-забитите „дестинации” по времето на happy-соца!
Изхабихме половин пакет мокри кърпи само за да прокопаем някаква дупка в слоя мръсотия на прозореца и да можем да видим нещо навън. Седалките лепнеха от вековни наслоения с вискозитет и цвят на асфалт. Тоалетната беше с изкъртена мида и петсантиметрова дълбочина на локвата урина на пода, която вонеше в целия вагон. За климатици и други подобни хиперекстри изобщо не може и да се помисли.
Настанихме се, като се стараехме да не допираме с кожа до нищо в купето...
Добре, че и осветлението беше полуумряло, та да не се виждаше цялата прелест.
Ето и една снимка на "масичката" под прозореца в купето (за тоалетната не събрах кураж)
Мама му стара, това е международен влак! Пак ли някой друг ни е виновен, заговорничи и иска да ни орезили пред света?!
Както и да е. Закъснението естествено се увеличи и в Солун пристигнахме 7:30, вместо в 5:20, както беше по разписание. Това ни беше добре дошло, защото иначе тези два часа щяхме да ги преседим в гръцкото РСВ, което не е много по-различно от нашенското и не е от най-приятните места за убиване на време.
Пристигнахме в хотел „Alexandria”, за който си бяхме направили резервация по интернет. http://www.travel-library.com/hotels/europe/greece/thessaloniki/hotel_alexandria.html
Стаите са прилични, цената беше 60 евро за тройка, за вечер. Разположението е удобно, хотелът се намира на една от главните улици „Egnatia”, ачик в центъра на града.
Собственикът помоли да се разходим малко (беше около 8 часа) за да имат време да приготвят стаята.
Тръгнахме покрай брега и стигнахме до White Tower
Около нея има едно миниатюрно паркче, където ядохме сандвичи и гледахме морето.
Към 10 се върнахме в хотела, оставихме си багажа, измихме се и тръгнахме да обикаляме.
Солун е приятен град, чист, с не много високи сгради и доста зеленина.
Малко е изморително за обикаляне, защото и той е разположен на баир, като Истанбул и качваш и слизаш постоянно, но пък така имаш по-добра видимост от високото ;-)
Има страшно много църкви и манастири в самия град, както и много параклиси.
Следобед животът леко замира, но привечер отново се оживява. Неприятното е че няма много паркове и пейки и човек ако иска да седне някъде на сянка, обикновено трябва да го направи в някое заведение.
Градският транспорт е редовен и начесто, един билет струва 50 цента (или 50 Λεπτά), ако си го купиш от съответната лавка за билети и 60 – ако си го купиш от автомата в самия автобус.
Повозихме се и на автобус, с него отидохме до солунската IKEA, където просто не можеше да се чуе гръцка реч, бяхме само българи...
Понеже се случи да бъдем в Солун в неделя, силно ме впечатли, че огромно количество гърци стават рано, облечени в костюми и отиват на черква. При това имаше страшно много млади хора.
Друго различно е че има изнесени високоговорители и църковните песнопения се чуват извън храмовете и напомнят звуково мюсюлманските служби. Изненада ме наличието на много, ще го нарека параклиси, макар да не знам как се казва, просто едно малко помещение на улицата, залепено към храма или напълно самостоятелно, в което има оставени свещи и нещо като кутия за дарения. Човек влиза, взима си свещ, оставя пари, пали свещта, казва една молитва и продължава.
В неделя нищо не работи, нито супермаркети, нито магазини. Само заведенията – кафенета, таверни, някои от които пък почиват в понеделник.
Ядохме в няколко ресторанта, някои кожодерски, други – не.
Общо взето препоръката на патили хора е - ако в менюто узото се продава на по 50 грама, кръчмата е кожодерска.
Но ми се ще да направя и една реклама на заведение. Кръчмата се казва Ταβερνα “Το Ροπτρον” и адреса й е Παπαμάρκου 24 - Πλατεία Άθωνος, Θεσσαλονίκη, оказа се, че не само ние сме я харесали (виж тук )
Намира се в една много скатана пряка, заедно с магазин за маниста и други хипи кефове, съвсем в центъра на града.
Храната наистина е прекрасна, както и виното, също и обслужването, а цените са народни :-)
Риби, миди саханаки, рецина.... ОХ!
ето и една снимка на кръчмето
Ми това е – обикаляхме, гледахме, снимахме.
Като за два дена ни дойде тамън, защото градът не е някаква туристическа атракция и няма кой знае какво да се разглежда.
Накрая се натоварихме на влака от Атина за София (който е гръцки) и пътувахме като хората.
