Иракли и Рила-буфер отпадат от Натура2000

Баневи и величеството му (барабар с компания) да почерпят!!!
Иракли и Паничище са извадени от Натура, виж тук

МАМКА ИМ!

Какво е интернет?

Не си мислете, че знаете!!!
Интернет е "лост на организираната престъпност и терористичните организации" според един от многобройните ми любимци Румен Петков.
Гений е този човек, ей!!!

Сега е на ход забраняването на интернет-а за разни простосмъртни, подлежащи на покваряване!
Партията, майка мила, грижовна и добра! Как ни пази и се грижи за нас.
Благодарим ти, партийо!

ден четири (последен)

Днес е обиколката на Принцовите острови.
Има директива от каките от фирмата да сме с багажа във фоайето в 8:30, за да се товарим на автобусите и да заминаваме на пристанището. Макар да си знам какво ще стане, не мога да се науча да закъснявам.
Курдисваме се росни-росни в 8:40 (преко сили) в уреченото място и започваме да чакаме, до 8:45 повечето сме се събрали, идват и автобусите. Товарим си багажа и се качваме.
87 човека, естествено, чакат последните трима хубостници до 9 и кусур.

Това е нашенеца, като му се каже 8:30, той си знае след 9 и хич не го е еня, дали някой седи и чака!!!

Нейсе, качваме се на ферибота и заминаваме. Пътят е около час и половина. Беше малко студено, че беше излязъл един вятър, а имаше и облаци, но инак би беше прекрасно!

В Принцовите острови се влюбих безнадеждно и от раз. Най-големият кеф е че няма коли (освен за полицията, пожарната и бърза помощ), придвижването е пеша, с колело или с файтон! СТРАХОТНО!
Островът Büyük ada е с разкошни, дребни, кокетни вилички, потънали сред зеленина. Не видях вила на повече от три етажа. Нищо общо няма с нашенските разбирания за курорт!
Мога само да покажа няколко снимки и да въздишам... Колко ми се ще да живея там!!!

С това прекрасно преживяване купонът свърши, пътуваме на обратно с ферибота, леко тъжно, леко уморено, настроението е минорно, а и времето не предразполага особено.
Вятърът се е усилил, препръсква дъжд...
Пристигаме в Истанбул, товарим се на рейсовете и потегляме за България.
Както се носим по магистралата и аз блея през прозореца, насред пустошта един човек с косачка подстригва тревните площи.
Това не се вижда често в нашите паркове, дето са в града, какво остава някой да подържа тревата край магистралата!!! То там и трева няма всъщност, само буренища.

Спираме за почивка малко преди границата в един мотел със супермаркет. Докато хората се разтъпкват, хранят и си почиват, от мотела излиза един човек с маркуч и четка и започва да мие автобусите, като пристигнаха още, се включиха и други двама. Измиха всички автобуси, които бяха спрели пред мотела по реда на пристигането им.
Линията на разсъжденията е проста: ти ми караш хора, които пазаруват, хранят се и харчат пари в моето място – аз ти мия автобуса и те предразполагам пак да спреш при мен.
Вика му се трудолюбие и предприемчивост!

На границата минахме за около час и без проблеми, продължаваме в България, т.е. вече в Евросъюза и си мисля как не ми се прибира, липсва ми това ведро и добронамерено отношение между хората, което го има навсякъде другаде, но не у нас.
Тъжно ми става, като се замисля и колко много сме изостанали дори спрямо комшиите, да не говорим за т.нар. „бели страни”...
А сме изостанали, защото сме загубили трудолюбието си, достойнството си, зачитането на другия и на общността.

Какво е обратното на носталгията? Родоотстъпничество, вероятно ще каже някой.

Боже, колко ми се иска България да стане нормална страна, да не съсипваме повече прекрасната си природа, да запазим и умножим това, с което щедро си ни надарил, и да не гледаме наоколо с омраза!
Дали ще стане, не знам... Вяра, за съжаление нямам, но поне се опитвам да си опазя НАДЕЖДАТА!
Дай , Боже!

ден три

Днес, естествено се успахме след снощните авантюри.
Решихме да разгледаме поне нещо от туристическите атракции и хукнахме към Синята джамия (Sultan Ahmet Camii) успяхме да стигнем преди 9 и чакахме само 40 минути, за да влезем. Най-много ми харесаха макетите на Мека и Медина и много ме е яд, че не са станали снимките.

Като излязохме решихме да потърсим т.нар. Египетски пазар (Mısır Çarşısı) или пазара на подправките. Той се оказа съвсем близо до Капалъ. Има страхотен избор от подправки, сладкиши и мирише невероятно. После се замотахме по други пазарни райони, в един момент имахме чувството, че сме в лабиринт. За съжаление с тези залисии времето напредна и стана обед, вече не стигаше за да се разгледа Топ Капъ (Top Kapi). И това остава за следващия път ;-) само за него си трябва един ден.

И така в шеги и закачки и този ден мина, направихме „пазар” – предимно лакомства и една машина за сърми, която надявам се да зарадва майка ми.

Накупихме си плодове - грозде, смокини и сладкишчета и решихме, понеже ни е последна вечер, да си пием питието край Босфора и да гледаме залеза.
Е, залеза го изпуснахме, но питието си ги изпихме гледайки чайките, котките и града.
Вечеряме в Таксим, пушихме наргиле и се проведе начален курс по табла (на най-младия член на групата) в едно приятно заведение.
Този път решихме да се приберем с трамвая. Изпуснахме един и аз се приготвих за величествено чакане, но комшиите ме разбиха - в полунощ трамваят се движи на интервал от 10 минути!!! Това е положението! Наложи се да чакаме на две места по трасето, защото хората ремонтираха линията, трамваите се движеха в някои участъци по едно трасе и заради това се изчакваха.
Да - изостаналите турци си правят ремонтите нощем и въпреки това трамваите им се движат редовно, дори в полунощ, а през деня всичко е ОК!
Дали ще доживея да видя подобно нещо в София?!