коледна къщичка и меденки

после ще го дооправям

това е тазгодишното произведение

Честито Рождество Христово!

Честит Рожден ден, Господи!

Здраве, мир, любов и светлина във всеки дом!

Дано Бог да бъде във всеки и с всеки от нас!

http://www.care2.com/send/card/6119

елфичнах се :-)

http://www.elfyourself.com/?id=1640946131

Сиропиран сладкиш без яйца (Тишпищи син гуевос)

за тестото
1 ч. вода
1 ч. олио
4 с.л. маргарин
3 ч. брашно
3 ч. грис
1 бакпулвер

за плънката:
1/2 ч. захар
1 ч. орехи (смлени)
1 ч. бадеми (смлени)
1 с.л. сусам
2 ч.л. канела

за сиропа:
1 и 1/2 ч. вода
1 и 1/2 ч. захар
2 с.л. лимонов сок

Маргаринът, олиото и водата се слагат на котлон да заврат. Прибавят се брашното, гриса и бакпулвера. Получава се меко тесто, което се меси и се разделя на 2 части. едната част се разстила на дъното на намазана тава, поръсва се плънката и се покрива с втората кора. Разрязва се на квадрати или ромбове и се пече на предварително загрята на 180° фурна. Като се опече и стане златисто се вади и се залива със студения сироп.
аз слагам и розова вода в сиропа

Този сладкиш се прави за Ханука.
източникът е Анави

ТИКВЕНКИ

1 чаша тюре от тиква (тиквата се сварява, обелва се и се пасира)
1/2 чаша олио
1 чаша захар
2 чаши брашно
1 бакпулвер
подправки (аз слагам канела, джинджифил и смлян бахар)
орехи, стафиди (по желание)

Пюрето от тиква и олиото се смесват. Брашното, бакпулвера, захарта, подправките, орехите и стафидите се смесват отделно.
Към тях се прибавя тиквената смес и леко се разбърква с лъжица.
Сипва се от получената смес с лъжица върху намаслена и набрашнена тава. Сладките леко се разтичат и бухват, та за това е хубаво да има разстояние между тях.
Пекат се в предварително загрята на 200° фурна.

San Fracisco fortune cookies (с модификации)

1 голямо яйце

80 мл захар

2 с.л. олио

80 мл нишесте (моето беше "Ванилия")

1-2 с.л. вода

аз добавих и ромова есенция

Разбива се яйцето и се добавя захарта.

Към нишестето се добавя водата и част от яйчената смес.

Разбърква се добре, за да няма бучки и после се добавя останалата част.

Нагрява се котлон (при мен при стойности от 0.5 до 3.0, пекох на 1.5) и се поставя тиган с незалепращо покритие.

Сипва се по 1 равна супена лъжица от сместа и с гърба на лъжицата се разстила на кръг около 8 см.

Пече се 2-3 мин. (докато започнат да стават кафеникави крайчетата) и се обръща.

След като се опече от другата страна, се вади, слага се късметчето, сгъва се на 2 и после на ръба на чаша се "чупва", за да се получи подковообразната форма, после бисквитката се слага в чашка (аз ползвах форма за мъфини), за да запази формата си , докато изстине.

Мъфини с трици

2 с.л олио
2 ч. ябълков сок
1 ч. брашно
1 и 1/2 ч. трици
1/2 ч. кафява захар
1 бакпулвер
1 ч.л. канела
1/4 ч.л. мускатов орех
1 ч. стафиди (по желание)

Маргаринът се разтопява и се смесва с ябълковия сок. Отделно се смесват сухите съставки и се прибавят към "мокрите". Разбърква се минимално, само докато се смесят съставките и се излива във форма за мъфини с 12 гнезда.
Не бухват много и затова е по-добре поне едната чаша ябълков сок да се замени с нещо газирано.
Пече се на 180°С, в загрята фурна, за около 25-30 мин.

Сладки с моркови и стафиди

1 чаша пълнозърнесто брашно
1 бакпулвер
1/4 ч.л. сол
1 чаша овесени ядки
1/2 чаша кълцани орехи
1/3 чаша стафиди
2 големи моркова, ситно настъргани
1/3 чаша олио
1/2 чаша мед
1 течна или 2 ванилии на прах

Първите 7 съставки се смесват, отделно се разбиват олиото, меда и ванилията, към тях се прибавят сухите съставки и се разбъркват, докато се смесят.
Върху намазана тава или пекарска хартия се сипва по 1 ч.л. от сместа и се разстила до дебелина ~ 1cm.
В предварително загрята фурна (на 190°С ) се пекат за 10-12 минути

Майонеза от соя

1/4 чаша соево брашно
1/2 чаша вода *
1/2 чаша олио (аз слагам мах 1/3)
2 с.л. лимонов сок
2-3 скилидки чесън, изстискан
Сол, подправки (аз слагам тарос)
1 с.л. горчица
Соевото брашно се смесва със студената вода.
* количеството вода зависи от вида на соевото брашно , при някои видове съотношението е 1:2, при други 1:1... косистенцията на соево брашно+вода трябва да е като на пудинг, защото загаря.
Слага се на слаб котлон и се вари 5 минути (аз 10), като се бърка непрекъснато.
Докато е горещо се разбива с миксер и му се добавя олиото, като на нормална майонеза, на тънка струйка. Накрая се добавят горчицата, лимона, подправките и чесъна. Аз добавям и кисели краставици, тофу и др.

Бургер със соеви гранули

1 и 1/2 ч. соя на гранули
1/2 ч. сварени овесени ядки
1 глава насърган лук, задушен с малко олио
2 скилидки чесън1 сварен настърган картоф (може и суров, но след като се настърже, трябва да се изстиска)
1/4 ч. галета
подправки и сол (колкото и каквито... )

Соята се залива с вряла вода (по-добре е с гъбен или заленчуков бульон) и се оставя за 30 мин.
Отцежда се и всички съставки се смесват. Оформят се кИфтьета, овалват се в галета и се пекат в тава.
Кaто се опекат от едната страна,се обръщат да се опекат и от другата.

Кебапчета от соево сирене

2 ч. Тофу (настъргано)
1/4 ч. галета
1/4 ч. печени смлени орехи
1/2 глава лук (задушава се с 1 с.л олио)
3-4 скилидки чесън
1 ч.л. кимион1 ч.л. червен пипер, подправки за суджук, сол

Всички съставки без червения пипер, се смесват и се оформят кебапчета. Наръсват се с червения пипер и се слагат в намазана с олио тава.Пекат се на 220°С около 20 мин обръщат се и се оставят още малко да се зачервят.

Гъбена запеканка

Гъбена запеканка
500 г. гъби
2 филии хляб (стар)
1 глава лук + 1.с.л. олио за задушаване
1 с.л. олио
1 с.л. брашно
сол, подправки (аз използвам кориандър, защото мразя магданоза)

Гъбите се сваряват до полуготовност и се задушават заедно с лука и подправките, в бульона се накисват филиите и се отцеждат.
Брашното се запържва с олиото и после се добавят 100 мл. вода (аз използвам пак бульона от гъбите) и се вари при непрекъснато бъркане 2-3 минути.
Всичко се смесва, изсипва се в намаслена и поръсена с брашно или галета, тава и се пече на предварително загрята фурна за 30-40 минути.
Отгоре може да се поръси с растителен кашкавал, галета или смлени крутони.

заб. рецепттите са от някакъв руски сайт, само че не помня вече кой :-(((
Да са живи и здрави! Благодаря им!

пирожки с гъби

Пирожки с гъби
450 гр. брашно
1 и 1/2 ч. вода
1 суха мая (7 гр.)
1 с.л. захар
1/2 ч.л. сол
100 гр. олио

Плънка:
50 гр. сушени гъби
2 глави лук
2 с.л. олио

Замесва се тестото и се оставя за 1-1,5 часа да втасва.
Сушените гъби се накисват с вода за 1,5-2 часа, сваряват се и се надробяват на кайма. Лукът се задушава с олио и подправки и се смесва със сварените гъби.Тестото се разделя на топчета, с големината на яйце, които се разточват, върху тях се слага от плънката, загъват се и се слагат в намазана с олио тава.
Оставят се да втасат отново 20-30 минути, напръскват се с вода и се пекат в загрята фурна (200°С) за 30-40 минути.

заб. рецепттите са от някакъв руски сайт, само че не помня вече кой :-(((
Да са живи и здрави! Благодаря им!

Кюфтета и мъфини от окара

Кюфтета от окара
1 ч. окара
1/2 ч. брашно
Заместител на 1 яйце (15 гр. соево брашно+2 с.л. вода)
1/4 ч. настърган лук
1 настърган морков
2 скилидки чесън (наситнени)
1 с.л. соев сос
1/3 ч. сварен ориз (може и без него)
подправки
олио за пържене

Всичко се смесва, оформят се кюфтета и се пържат.
Ако ви мързи, може и в тавата, с повечко олио.
Като се опекат от едната страна - се обръщат.


Мъфини от окара
1 и 1/4 ч. ечемичено брашно
2 ч.л. бакпулвер
1/4 ч.л. сол
1 и 1/4 ч. соево мляко
1/4 ч. меласа
1/4 ч. олио
3/4 ч. окара
2 пакетчета ванилия на прах или 1 флакон течна

Ечемиченото брашно се запича на сух тиган, докато покафенее леко и замирише. Охлажда се и се смесва с бакпулвера и солта. Останалите съставки се смесват в друг съд, като накрая се добавя окарата. Сухите съставки се изсипват в мокрите и се разбъркват леко.
Пекат се на предварително загрята фурна (200°С) 35-40 минути.

Соево мляко

Накисват се за през нощта 2 чаши соя. На сутринта водата се излива и соята се изплаква. Минава се през мелничка за месо или се смила с комбайн. Получената каша се залива с 1,5 л. вода и се слага на слаб котлон. Вари се 10-тина минути. След това се прецежда през тензух. Получава се соево мляко и т.нар. окара.
Соевото мляко може да се използва като заместител на кравето.
Аз използвам окара вместо соевата кайма.

Мъфини с лимон и мак

3/4 ч. маково семе
1/3 ч. лимонов сок
настърганата кора на 3 лимона
3/4 ч. ябълков сок
3/4 ч. олио
3/4 ч. кленов сок (замествам с боров мед)
3 ч. пълнозърнесто брашно
1 бакпулвер
1 щипка сол

Смесват се сухите, мокрите. Сухите се прибавят към мокрите и се разбърква леко.
Изсипва се във форми за мъфини и се пече на загрята на 180°С фурна 30 минути.

Заб. могат да се направят и като сладки, като се сипват със супена лъжица върху намаслена и напудрена тава. Тогава коричката е много, пък тя е най-вкусното ;-)

Бисквити ANZAC

1 ч. овесени ядки
1 ч. брашно
1 ч. захар
1 ч. кокосови стърготини
1/2 ч. маргарин (олио)
1 с.л. меласа
1 ч.л. сода разтворена в
1 с.л. вряла вода

Маргаринът се разтопява, добавя се меласата и содата. Отделно се смесват сухите съставки и се прибавят към мокрите. Гребе се с лъжица и се сипва върху намаслена пекарска хартия.
Пече се на загрята на 180°С фурна 15-20 минути.

Царевични палачинки

1 ч. брашно
1 ч. царевично брашно
2 ч. соево мляко
Заместител на 2 яйца
2 с.л. олио
1 с.л. меласа
1 бакпулвер
Сол

Забърква се тестото и се пекат, като обикновени палачинки.

Картофени бисквити

450 гр. картофено пюре
230 гр. фини овесени ядки
100 гр. маргарин
1 бакпулвер
подправки, семена, сол

замесва се тесто, покрива се с найлоново фолио и почива 1 час.
Разточва се на 1/2 сантиметър дебелина и се нарязва на ивици.
Пекат се в намаслена и набрашнена тава, в загрята на 190°С фурна.

Заб. Трябва да се ядат веднага, ако престоят един ден стават неприятни, заради картофите.

Пакетчета със спанак

Тесто:
500 g брашно
150 ml зехтин
1 ч.л. сол1 1/2 ч.л. суха мая разтворена в 250 ml топла вода

Плънка:
250 g пресен спанак, ситно нарязан
1 средна глава лук, ситно нарязан
50 g кедрови ядки
1 с.л. сумак (арабска подправка)
сокът от 1 лимон
1 ч.л. зехтин
1 с.л. олио1 ч.л. сол
1 ч.л. черен пипер

Накисва се маята с 250 ml топла вода за 5 минути. В голяма купа се смесват солта и брашното и се прави кладенче. Зехтинът се добавя към маята и се разбърква добре. Тази смес се изсипва в кладенчето. Меси се 15 минути, намазва се с малко олио, покрива се и се оставя на топло за 1-1 1/2 час да втаса и да увеличи обема си двойно.
На среден огън в тиган с олиото се запържват кедровите ядки, оставят се да се отцедят върху салфетка. Накълцаните спанак и лук се отцеждат, лукът се запържва за около 2 мин, добавя се спанака и се пържи още 3 мин., добавят се сумака, солта, лимоновия сок и кедровите ядки (накълцани) и се маха от огъня.
Тестото се разточва на кора с дебелина 1 см и се нарязва на квадрати със страна 9 см.
Слага се по 1 ч. л. от плънката и четирите ъгъла се събират заедно (като бохча), а шевовете се притискат, получава се нещо като четириъгълна пирамида.
Получените пакетчета се слагат в намазана и набрашнена тава, намазват се със зехтина и се пекат в предварително загрята на 180°С фурна за 10-15 мин.

Бургери от овесени ядки

1 глава лук (накълцана)
2-3 скилидки чесън (накълцан)
2 с.л. олио
115 г (1 чаша) овесени ядки
55 г (1/2 чаша) соево брашно
2-3 с.л. фъстъчено масло
2 ч.л. семена кимион
4-6 с.л. вода

Лукът и чесънът се задушават с олиото. Овесените ядки, соевото брашно, фаст. масло и кимионът се смесват, добавя се задушения лук и се добавя толкова вода, че да се получат стегнати кюфтета.
Пържат се с малко олио на тиган (може и в тава) като се обръщат, като станат златисти.

Бургери от тофу

1 пакет тофу (300-400 г.)
1/2 ч. овесени ядки
1/4 ч. настъргани моркови
1 зелен лук, ситно накълцан
1 с.л. сусам
2 с.л. картофени люспи (от сухо пюре)
2 ч.л. соев сос
1/4 ч.л. червен пипер
1/4 ч.л. черен пипер
1/4 ч.л. чесън на прах (1 скилидка изстискана)

Тофуто се намачква и се смесва с останалите съставки, оформят се 6 кюфтета.Пържат се на умерен котлон с малко мазнина. Докато се пържат от първата страна е хубаво да са похлупени, а за втората страна, капакът се маха.

Да му се невиди!
Аман вече! То не остана природа и нещо дето да си струва в тази страна!

Взривиха “Щастливеца” на Витоша
От НАТУРА 2000 отпадна окончателно буферната зона на Рила

Съсипаха морето, сега досъсипват и планините.

Абе няма ли най-после да се ядосаме, ама истински и за повече от три дни?!

Иракли и Рила-буфер отпадат от Натура2000

Баневи и величеството му (барабар с компания) да почерпят!!!
Иракли и Паничище са извадени от Натура, виж тук

МАМКА ИМ!

Какво е интернет?

Не си мислете, че знаете!!!
Интернет е "лост на организираната престъпност и терористичните организации" според един от многобройните ми любимци Румен Петков.
Гений е този човек, ей!!!

Сега е на ход забраняването на интернет-а за разни простосмъртни, подлежащи на покваряване!
Партията, майка мила, грижовна и добра! Как ни пази и се грижи за нас.
Благодарим ти, партийо!

ден четири (последен)

Днес е обиколката на Принцовите острови.
Има директива от каките от фирмата да сме с багажа във фоайето в 8:30, за да се товарим на автобусите и да заминаваме на пристанището. Макар да си знам какво ще стане, не мога да се науча да закъснявам.
Курдисваме се росни-росни в 8:40 (преко сили) в уреченото място и започваме да чакаме, до 8:45 повечето сме се събрали, идват и автобусите. Товарим си багажа и се качваме.
87 човека, естествено, чакат последните трима хубостници до 9 и кусур.

Това е нашенеца, като му се каже 8:30, той си знае след 9 и хич не го е еня, дали някой седи и чака!!!

Нейсе, качваме се на ферибота и заминаваме. Пътят е около час и половина. Беше малко студено, че беше излязъл един вятър, а имаше и облаци, но инак би беше прекрасно!

В Принцовите острови се влюбих безнадеждно и от раз. Най-големият кеф е че няма коли (освен за полицията, пожарната и бърза помощ), придвижването е пеша, с колело или с файтон! СТРАХОТНО!
Островът Büyük ada е с разкошни, дребни, кокетни вилички, потънали сред зеленина. Не видях вила на повече от три етажа. Нищо общо няма с нашенските разбирания за курорт!
Мога само да покажа няколко снимки и да въздишам... Колко ми се ще да живея там!!!

С това прекрасно преживяване купонът свърши, пътуваме на обратно с ферибота, леко тъжно, леко уморено, настроението е минорно, а и времето не предразполага особено.
Вятърът се е усилил, препръсква дъжд...
Пристигаме в Истанбул, товарим се на рейсовете и потегляме за България.
Както се носим по магистралата и аз блея през прозореца, насред пустошта един човек с косачка подстригва тревните площи.
Това не се вижда често в нашите паркове, дето са в града, какво остава някой да подържа тревата край магистралата!!! То там и трева няма всъщност, само буренища.

Спираме за почивка малко преди границата в един мотел със супермаркет. Докато хората се разтъпкват, хранят и си почиват, от мотела излиза един човек с маркуч и четка и започва да мие автобусите, като пристигнаха още, се включиха и други двама. Измиха всички автобуси, които бяха спрели пред мотела по реда на пристигането им.
Линията на разсъжденията е проста: ти ми караш хора, които пазаруват, хранят се и харчат пари в моето място – аз ти мия автобуса и те предразполагам пак да спреш при мен.
Вика му се трудолюбие и предприемчивост!

На границата минахме за около час и без проблеми, продължаваме в България, т.е. вече в Евросъюза и си мисля как не ми се прибира, липсва ми това ведро и добронамерено отношение между хората, което го има навсякъде другаде, но не у нас.
Тъжно ми става, като се замисля и колко много сме изостанали дори спрямо комшиите, да не говорим за т.нар. „бели страни”...
А сме изостанали, защото сме загубили трудолюбието си, достойнството си, зачитането на другия и на общността.

Какво е обратното на носталгията? Родоотстъпничество, вероятно ще каже някой.

Боже, колко ми се иска България да стане нормална страна, да не съсипваме повече прекрасната си природа, да запазим и умножим това, с което щедро си ни надарил, и да не гледаме наоколо с омраза!
Дали ще стане, не знам... Вяра, за съжаление нямам, но поне се опитвам да си опазя НАДЕЖДАТА!
Дай , Боже!

ден три

Днес, естествено се успахме след снощните авантюри.
Решихме да разгледаме поне нещо от туристическите атракции и хукнахме към Синята джамия (Sultan Ahmet Camii) успяхме да стигнем преди 9 и чакахме само 40 минути, за да влезем. Най-много ми харесаха макетите на Мека и Медина и много ме е яд, че не са станали снимките.

Като излязохме решихме да потърсим т.нар. Египетски пазар (Mısır Çarşısı) или пазара на подправките. Той се оказа съвсем близо до Капалъ. Има страхотен избор от подправки, сладкиши и мирише невероятно. После се замотахме по други пазарни райони, в един момент имахме чувството, че сме в лабиринт. За съжаление с тези залисии времето напредна и стана обед, вече не стигаше за да се разгледа Топ Капъ (Top Kapi). И това остава за следващия път ;-) само за него си трябва един ден.

И така в шеги и закачки и този ден мина, направихме „пазар” – предимно лакомства и една машина за сърми, която надявам се да зарадва майка ми.

Накупихме си плодове - грозде, смокини и сладкишчета и решихме, понеже ни е последна вечер, да си пием питието край Босфора и да гледаме залеза.
Е, залеза го изпуснахме, но питието си ги изпихме гледайки чайките, котките и града.
Вечеряме в Таксим, пушихме наргиле и се проведе начален курс по табла (на най-младия член на групата) в едно приятно заведение.
Този път решихме да се приберем с трамвая. Изпуснахме един и аз се приготвих за величествено чакане, но комшиите ме разбиха - в полунощ трамваят се движи на интервал от 10 минути!!! Това е положението! Наложи се да чакаме на две места по трасето, защото хората ремонтираха линията, трамваите се движеха в някои участъци по едно трасе и заради това се изчакваха.
Да - изостаналите турци си правят ремонтите нощем и въпреки това трамваите им се движат редовно, дори в полунощ, а през деня всичко е ОК!
Дали ще доживея да видя подобно нещо в София?!

ден втори

Днес сме го планирали за разходка по Босфора.
От фирмата ни бяха предложили такова развлечение
„Разходка по Босфора с корабче
Цена при група до 11 човека – 240 евро за цялата група; 12 - 26 човека- 22 евро; над 26 човека –14 евро
Цената включва: трансфер до пристанището, наем на корабче и екскурзовод на български език.”…


Решихме да си го организираме сами. Има два варианта:
Едната фирма TurYol прави тур с отиване и връщане до края на Босфора, без междинни спирания, за час и половина и цената е 5 турски лири (сметнете си колко е това спрямо цената на нашата фирма)
Другата фирма IDO е нещо като градски транспорт, тръгва в 10:35, в 12:00 и в 13:35 от Eminönü Kalkış и спира на Beşiktaş, Kanlıca, Yeniköy, Sarıyer, Rumeli Kavağı, докато стигне до Anadolu Kavağı Varış в 12:05. Първият рейс на обратно е в 15:00, после в 16:00 и последният е в 17:00.
Цената за двете посоки е 12,50 турски лири (около 1/4 от тази, която искат от нашата фирма!)
Може да се слезе, на която си искате междинна спирка и да се мотате там (това го замисляме за следващия път ;-) ), като прибирането може да е каквото си изберете - с корабче, с автобус. Само от последната спирка Anadolu Kavağı Varış, връщането е единствено с корабче. Престоят на последната спирка, ако хванете първия рейс, е 3 часа. Времето е достатъчно човек да се качи до крепостта, да снима и да слезе и да хапне в многобройните кръчми наоколо.

Тръгнахме пеша от хотела. До пристанището е около половин час, но при условие че не се заплиташ. Добре, че се замотахме много леко, а и аз съм си паника и все гледам да имам резерви от време, та най-лежерно си хванахме ферибота в 10:35.
Докато чакахме на опашка да ни пуснат да се качим (защото пускат на порции) и гледам разни достолепни германци и англичани припкат и се бутат, като циганета в тролейбус. Бре, мама му стара, какво им става на тия? Като се качихме на ферибота и разбрахме. Боят е за готините места за сядане. Тези кораби са на два етажа, като една част е открита, а другата затворена. Добрите места са на горната палуба (така ли се казва?). Ние естествено останахме за долната, при това за затворената част, защото готините места вече бяха заети докато се натуткаме, но все пак си намерихме места поне до прозорците. Добре, ама се качи една сюрия турски ученички, които застанаха от външната страна и вече се виждаха само гърбовете им и почти нищо от пейзажа. Извадихме късмет, че бързо им писна и отидоха в барчето, та вече можеше да се види нещо през прозореца.
Честно казано, тази част от преживяното в Истанбул ми е най-любимата. Страшен кеф! Не мога да го опиша, морето, всички тези къщи, които са досами водата, самите спирки на ферибота... абе страхотно беше!!! Както не ми се качваше, понеже ме беше шубе, така не усетих кога мина час и половина, кога стигнахме и хич не ми се слизаше.

Anadolu Kavağı Varış е много приятно местенце, има си хотели, кръчми и една византийска крепост за забележителност.

Самата крепост не е нищо изключително, но от нея има страхотен изглед към края на Босфора и към открито море.

Кoгато се качвахме на ферибота един чичко ни връчи рекламно листче на някакъв ресторант и понеже връчваше такива листчета избирателно, се почувствахме поласкани и заинтригувани и решихме да го проверим за какво става дума.
Капанчето

Tasli Yali

се оказа много уютно хотелче с рибен ресторант. Понеже е малко встрани от центъра, явно не е много известно и беше много спокойно. Бяха заети само 2-3 маси от десетина. Освен разнообразното рибно меню предлагаха и две фиксирани менюта за 10 лири – паламуд или скумрия, калмари, миди, салата хляб и безалкохолно и за 15 лири – лефер и пъстърва, калмари, миди, салата, хляб и безалкохолно. Патили от предната вечер си поръчахме едно от 10 и едно от 15 за трите, стигна ни и даже дадохме и на един гастролиращ котарак. Всичко беше прясно и много вкусно. Само дето не сервират алкохол, ама нейсе.
Пред капана имаше минипристанище и лодки, а водата беше по-чиста, отколкото по нашите курорти. Група турски хлапетии си се къпеха и се кефеха, пък аз силно им завидях.

Научили номера с местата на ферибота, проводихме най-младия член на групата да запази места на горната палуба, в откритите зони, докато ние се оправяхме със сметката.
На горната палуба на мен определено ми хареса много повече. Вярно че духа доста и клати осезаемо повече, но пък се вижда прекрасно и атмосферата си е друга.
Обратният път ме изкефи още повече и съвсем пък не ми се слизаше.

Пристигнахме в Eminönü в 16:30 - един никакъв час и решихме да уплътним времето до маймунския (той пък се оказа кучешки) час (часът за пиене) с едно посещение до Капалъ Чаршъ.
Понеже това си е туристическа атракция, лудницата там е пълна. И понеже част от атракцията е пазаренето, там са най-големите хиени.
Бяхме решили да купим някакви сувенири. Обикаляхме, гледахме и си харесахме едни малки керамични плочки (2х2 инча) с ориенталски шарки, които предприемчивите турци бяха превърнали в магнити за хладилник. Първата партида започна с цена от 3 лири за парче, след пазарлък се стигна до 5 лири за 3 броя. Главният преговарящ реши да подобри този си резултат и следващата партида беше спазарена за 8 лири за 5 броя. На другия ден видяхме същите плочки в бая лъскав магазин, на главната улица за по лира парчето (но пък нашите бяха с история) :-)

След това преживяване скокнахме до хотела, ударихме по едно питие (няколко пъти), поумихме се леееекинко ;-) и търтихме към Таксим.
И там обикаляхме като бесни, снимахме и се опиянявахме от миризми, звуци и гледки, докато съвсем не грохнахме.
Пак се почна едно търсене на кръчма с вегетаринско меню, разгеле, лесно намерихме една много приятна малка кръчмица и се строполихме на столовете благодарни.
След около час почивка и прилично похапване, си тръгнахме.
На връщане попаднахме на интересни графити в един двор и ги снимахме.

На връщане от Таксим аз прецаках групата. Понеже беше сравнително рано, нямаше 23:00 часа, а аз не допусках, че може да има редовен транспорт по това време, решихме да се прибираме пеша. Добре, ама заваля. При това заваля порой. Скрихме се под една стреха и чакахме около половин час да намалее дъжда. Понеже Истанбул е малко като Търново – все са едни наклони и баири, като шурнаха ония ми ти води - водопади по улиците, само гледаш да си по-нависоко. Дъждът поспря и ние тръгнахме, обаче не може да се мине навсякъде, бяха станали едни реки, едни езера... заобикаляш, въртиш, и дрън – пак се объркахме, ми ся! Видяхме група турци насъбрани край един дюнерджия, стоят хапват и си лафят. И почна една мъка - те на турски, ние на английски – тази улица, онази улица... (а понеже сме гъски не си взехме визитката на хотела, дето е с карта и имената на улиците около него!). Пълен ужас!
Хеле, оказа се, че почти сме били стигнали!
Прибрахме се мокри и премръзнали, взехме си по един горещ душ и сънчо.

продължение

Тръгнахме да се разхождаме и да си търсим нещо за обяд. Край Босфора има сума ти места, на които пекат скумрии на скара, в хляб, с лук и лимон и те ти сандвич-мечта.
Balik ekmek
Супер си е - гледаш морето, гризеш си рибата и храниш и чайките.
После по моста Галата и нагоре към кулата и към Таксим. Едни чудни сокачета - тесни, криви, страхотни. Само дето пустите му баири ти взимат душата, ама всичко се плаща ;-) помотахме се и хайде на обратно.
Забихме се в някакви улички, които безкрайно ми напомниха на Созопол, Несебър.
Имам чувството, че градът е парцелиран, улица на която продават килими, друга предимно с канцеларски стоки, сладкишите и те си имат улица... (точно нея уцелихме). И на всяка крачка „буйрун, буйрун”, чак ти става неудобно от такова внимание. Мамооо, ако живея тук ще стана 130 кила за 2 месеца!
След известно объркване, консултиране с карти и напътствията на една изключително любезна дама успяваме да се докопаме до познати зони и да долазим до хотела.
Кратка почивка, няколко малки за отскок и хайде пак.
Пак обиколки, разглеждане и снимки, но започваме да се озъртаме и за заведение за вечеря. Проблемът е, че аз не искам да ям месо, а в Турция много се набляга на месото и усложнявам живота на другите две кози осезаемо.
Като минете покрай някоя кръчма, отвън, почти без изключение, има поне един, който „дебне” да хване потенциални клиенти. Един ни гонИ сума ти време, с меню с картинки и накрая влязохме в неговата кръчма. За вегетарианците решение са разните гюзлемета със сирене, спанак, картофи или пидета с подобни плънки. Ние си поръчахме PEYNİRLİ PİDE, плоска питка прищипана в двата края, да се получи нещо като лодка и напълнена с кашкавал, домати и чорбаджийски чушки
Грубата ни грешка беше, че си поръчахме по едно на човек. Въпросните пидета бяха по 50 сантиметра и се озорихме бая, докато ги изядем.
Прокарвахме ги с айран, защото ислямът забранява алкохола и го сервират само в определени заведения. И това е едно от „неудобствата” в Истанбул - трудното намиране на нетуристическо заведение със сервиране на алкохол. Ако искаш да пиеш дори бира, трябва да си я купиш в магазин и да си я пиеш в някоя градинка или в стаята.
След такова великанско ядене решихме да се разтъпчем и се понесохме към Мраморно море. До морето – лесно, слиза се надолу, вървиш и си свиркаш, зорът е когато тръгнеш на обратно по баира.
Та слязохме ние, покрай брега хората си седят в тревата или на пейките, направили са си пикници, хапват, гледат си морето, хлапетата се гонят и се забавляват – идилия.
Пак се замотахме и разпънахме картата. Местният клошар, който беше твърде колоритна личност, реши че сме се изгубили и се самоназначи за наш водач. Върви си човекът, тегли си количката, събира разни бутилки и ако реши че много изоставаме, току ни подвикне, върне се и си бръмчи нещо на турски. Мил човек!
Та така бавно и полека допълзяхме до хотела в един леко пионерски час, но вече сме гроги...

Живот и здраве утре с нови сили!

iSTANBUL

Така-а-а...
По празниците отидохме до Истанбул.
Тръгнахме на 5 септември вечерта от София. Времето беше гадно - валеше и беше студено. С едно спиране малко след Пловдив в 12 вечерта бяхме на границата.
Всичко живо беше решило да пътува явно - имаше над десет автобуса и огромна маса коли, голЕм джумбуш!!!
От наша страна минахме лесно – наредихме се на опашка пред едно гише и шляпта-шляпта за около 15 минути минахме паспортния контрол.
При турците беше по-весело. Мина първо един да ни събере паспортите в автобуса, после чакахме да ни ги върнат, каката от фирмата ни ги раздаде и после мина един друг да провери дали всеки си има печат в тескерето и тая процедура отне около час.
И сетне се почна величественото чакане. Започнаха проверка на багажа. Веселба! Един рейс, втори... мамата! Та така до 3 часа :-(
Нейсе, натоварихме се и потеглихме. В 5:30 часа спряхме за почивка край някаква бензиностанция. Хората бяха затворили и спяха, но десет минути след като спряхме, закусвалнята и магазина бяха отворили. Беше топло и миришеше на море!
Тръгнахме да се поразтъпчем наоколо - чисто, тревата подстригана и хоп – купчинка боклуци. Ура! И турците са като нас. Тряс! Празните пластмасови бутилки са от „девин”. Срам!
Пристигаме в Истанбул около 7 часа в четвъртък, суетене и разтоварване на багаж в лобито на хотела. Готвим се да тръгнем на панорамна обиколка към 8:30.
Трепети – третата коза от групата още я няма (тя пътува сама от Бургас и срещата е в хотела), разгеле пристига навреме.
Пристигат рейсовете за обиколката. Единият е чуден, стъклото е супено и залепено с тиксо, няма и микрофон за екскурзовода... народът се суети и се лута между два рейса, „водачките” не могат да си преброят хората... появи се един турчин, огледа се и обобщи ситуацията с „организация йок!” и този етикет ни беляза до края.
Следва едно мълниеносно притичване около Синята джамия, Света София и обелиските, пак на рейсовете и заминаваме към азиатската част. В рейсовете почти нищо от обясненията на екскурзоводката не се чува заради микрофона. Карай, хващаме ключови думи "Босфор", „Галата”, „Долма бахче” ... и си набелязваме цели :-)
В азиатската част спираме в едно капанче с готин изглед към Босфора и отсрещната страна с вилите на големците, уговаря се час на тръгване и имаме лично време да се огледаме наоколо. В уговорения час, около пет човека от четиридесет, сме около автобуса. Започва се чакане - петнадесет минути, двадесет – събираме се. Пак на рейса и отиваме до „Св.Стефан”, разглеждане, снимки и в хотела. Ура!
За момента приключваме участието си в „групата”. Следобедът и вечерта са си само наши, ще ходим където си искаме и няма да чакаме никого!

нещо като начало

Видяла жабата, че подковават вола, та вдигнала и тя крак.

И ето и аз си направих блог.
Тоз мерак ме напъна още лятос, като станаха сакатлъците с ГДБОП и блогърите. От край време съм си вироглав добитък и най обичам демонстрациите на сила, еле пък от ченгета. Та тогава си рекох – тормозят блогърите, значи е време да си направим и ние блогче. Но понеже писаното слово винаги ми е било безкрайна мъка, а и съм величествена марда, а пък системно писане и аз сме напълно несъвместими и работата се разсъхна...

Но ходихме до Истанбул, влюбих се и силно ми се прищя да си излея душата...
Крайният продукт от всичко това е – имам блог.
Това е положението!

Като успея да си намеря мозъчната клетка и се преборя с мързела си ще напиша истаНбулската хроника :-)

Ето една снимка за отскок