Видяла жабата, че подковават вола, та вдигнала и тя крак.
И ето и аз си направих блог.
Тоз мерак ме напъна още лятос, като станаха сакатлъците с ГДБОП и блогърите. От край време съм си вироглав добитък и най обичам демонстрациите на сила, еле пък от ченгета. Та тогава си рекох – тормозят блогърите, значи е време да си направим и ние блогче. Но понеже писаното слово винаги ми е било безкрайна мъка, а и съм величествена марда, а пък системно писане и аз сме напълно несъвместими и работата се разсъхна...
И ето и аз си направих блог.
Тоз мерак ме напъна още лятос, като станаха сакатлъците с ГДБОП и блогърите. От край време съм си вироглав добитък и най обичам демонстрациите на сила, еле пък от ченгета. Та тогава си рекох – тормозят блогърите, значи е време да си направим и ние блогче. Но понеже писаното слово винаги ми е било безкрайна мъка, а и съм величествена марда, а пък системно писане и аз сме напълно несъвместими и работата се разсъхна...
Но ходихме до Истанбул, влюбих се и силно ми се прищя да си излея душата...
Крайният продукт от всичко това е – имам блог.
Това е положението!
Като успея да си намеря мозъчната клетка и се преборя с мързела си ще напиша истаНбулската хроника :-)
Ето една снимка за отскок
Крайният продукт от всичко това е – имам блог.
Това е положението!
Като успея да си намеря мозъчната клетка и се преборя с мързела си ще напиша истаНбулската хроника :-)
Ето една снимка за отскок
Няма коментари:
Публикуване на коментар