Така-а-а...
По празниците отидохме до Истанбул.
Тръгнахме на 5 септември вечерта от София. Времето беше гадно - валеше и беше студено. С едно спиране малко след Пловдив в 12 вечерта бяхме на границата.
Всичко живо беше решило да пътува явно - имаше над десет автобуса и огромна маса коли, голЕм джумбуш!!!
От наша страна минахме лесно – наредихме се на опашка пред едно гише и шляпта-шляпта за около 15 минути минахме паспортния контрол.
При турците беше по-весело. Мина първо един да ни събере паспортите в автобуса, после чакахме да ни ги върнат, каката от фирмата ни ги раздаде и после мина един друг да провери дали всеки си има печат в тескерето и тая процедура отне около час.
И сетне се почна величественото чакане. Започнаха проверка на багажа. Веселба! Един рейс, втори... мамата! Та така до 3 часа :-(
Нейсе, натоварихме се и потеглихме. В 5:30 часа спряхме за почивка край някаква бензиностанция. Хората бяха затворили и спяха, но десет минути след като спряхме, закусвалнята и магазина бяха отворили. Беше топло и миришеше на море!
Тръгнахме да се поразтъпчем наоколо - чисто, тревата подстригана и хоп – купчинка боклуци. Ура! И турците са като нас. Тряс! Празните пластмасови бутилки са от „девин”. Срам!
Пристигаме в Истанбул около 7 часа в четвъртък, суетене и разтоварване на багаж в лобито на хотела. Готвим се да тръгнем на панорамна обиколка към 8:30.
Трепети – третата коза от групата още я няма (тя пътува сама от Бургас и срещата е в хотела), разгеле пристига навреме.
Пристигат рейсовете за обиколката. Единият е чуден, стъклото е супено и залепено с тиксо, няма и микрофон за екскурзовода... народът се суети и се лута между два рейса, „водачките” не могат да си преброят хората... появи се един турчин, огледа се и обобщи ситуацията с „организация йок!” и този етикет ни беляза до края.
Следва едно мълниеносно притичване около Синята джамия, Света София и обелиските, пак на рейсовете и заминаваме към азиатската част. В рейсовете почти нищо от обясненията на екскурзоводката не се чува заради микрофона. Карай, хващаме ключови думи "Босфор", „Галата”, „Долма бахче” ... и си набелязваме цели :-)
В азиатската част спираме в едно капанче с готин изглед към Босфора и отсрещната страна с вилите на големците, уговаря се час на тръгване и имаме лично време да се огледаме наоколо. В уговорения час, около пет човека от четиридесет, сме около автобуса. Започва се чакане - петнадесет минути, двадесет – събираме се. Пак на рейса и отиваме до „Св.Стефан”, разглеждане, снимки и в хотела. Ура!
За момента приключваме участието си в „групата”. Следобедът и вечерта са си само наши, ще ходим където си искаме и няма да чакаме никого!
По празниците отидохме до Истанбул.
Тръгнахме на 5 септември вечерта от София. Времето беше гадно - валеше и беше студено. С едно спиране малко след Пловдив в 12 вечерта бяхме на границата.
Всичко живо беше решило да пътува явно - имаше над десет автобуса и огромна маса коли, голЕм джумбуш!!!
От наша страна минахме лесно – наредихме се на опашка пред едно гише и шляпта-шляпта за около 15 минути минахме паспортния контрол.
При турците беше по-весело. Мина първо един да ни събере паспортите в автобуса, после чакахме да ни ги върнат, каката от фирмата ни ги раздаде и после мина един друг да провери дали всеки си има печат в тескерето и тая процедура отне около час.
И сетне се почна величественото чакане. Започнаха проверка на багажа. Веселба! Един рейс, втори... мамата! Та така до 3 часа :-(
Нейсе, натоварихме се и потеглихме. В 5:30 часа спряхме за почивка край някаква бензиностанция. Хората бяха затворили и спяха, но десет минути след като спряхме, закусвалнята и магазина бяха отворили. Беше топло и миришеше на море!
Тръгнахме да се поразтъпчем наоколо - чисто, тревата подстригана и хоп – купчинка боклуци. Ура! И турците са като нас. Тряс! Празните пластмасови бутилки са от „девин”. Срам!
Пристигаме в Истанбул около 7 часа в четвъртък, суетене и разтоварване на багаж в лобито на хотела. Готвим се да тръгнем на панорамна обиколка към 8:30.
Трепети – третата коза от групата още я няма (тя пътува сама от Бургас и срещата е в хотела), разгеле пристига навреме.
Пристигат рейсовете за обиколката. Единият е чуден, стъклото е супено и залепено с тиксо, няма и микрофон за екскурзовода... народът се суети и се лута между два рейса, „водачките” не могат да си преброят хората... появи се един турчин, огледа се и обобщи ситуацията с „организация йок!” и този етикет ни беляза до края.
Следва едно мълниеносно притичване около Синята джамия, Света София и обелиските, пак на рейсовете и заминаваме към азиатската част. В рейсовете почти нищо от обясненията на екскурзоводката не се чува заради микрофона. Карай, хващаме ключови думи "Босфор", „Галата”, „Долма бахче” ... и си набелязваме цели :-)В азиатската част спираме в едно капанче с готин изглед към Босфора и отсрещната страна с вилите на големците, уговаря се час на тръгване и имаме лично време да се огледаме наоколо. В уговорения час, около пет човека от четиридесет, сме около автобуса. Започва се чакане - петнадесет минути, двадесет – събираме се. Пак на рейса и отиваме до „Св.Стефан”, разглеждане, снимки и в хотела. Ура!
За момента приключваме участието си в „групата”. Следобедът и вечерта са си само наши, ще ходим където си искаме и няма да чакаме никого!
Няма коментари:
Публикуване на коментар