ден втори

Днес сме го планирали за разходка по Босфора.
От фирмата ни бяха предложили такова развлечение
„Разходка по Босфора с корабче
Цена при група до 11 човека – 240 евро за цялата група; 12 - 26 човека- 22 евро; над 26 човека –14 евро
Цената включва: трансфер до пристанището, наем на корабче и екскурзовод на български език.”…


Решихме да си го организираме сами. Има два варианта:
Едната фирма TurYol прави тур с отиване и връщане до края на Босфора, без междинни спирания, за час и половина и цената е 5 турски лири (сметнете си колко е това спрямо цената на нашата фирма)
Другата фирма IDO е нещо като градски транспорт, тръгва в 10:35, в 12:00 и в 13:35 от Eminönü Kalkış и спира на Beşiktaş, Kanlıca, Yeniköy, Sarıyer, Rumeli Kavağı, докато стигне до Anadolu Kavağı Varış в 12:05. Първият рейс на обратно е в 15:00, после в 16:00 и последният е в 17:00.
Цената за двете посоки е 12,50 турски лири (около 1/4 от тази, която искат от нашата фирма!)
Може да се слезе, на която си искате междинна спирка и да се мотате там (това го замисляме за следващия път ;-) ), като прибирането може да е каквото си изберете - с корабче, с автобус. Само от последната спирка Anadolu Kavağı Varış, връщането е единствено с корабче. Престоят на последната спирка, ако хванете първия рейс, е 3 часа. Времето е достатъчно човек да се качи до крепостта, да снима и да слезе и да хапне в многобройните кръчми наоколо.

Тръгнахме пеша от хотела. До пристанището е около половин час, но при условие че не се заплиташ. Добре, че се замотахме много леко, а и аз съм си паника и все гледам да имам резерви от време, та най-лежерно си хванахме ферибота в 10:35.
Докато чакахме на опашка да ни пуснат да се качим (защото пускат на порции) и гледам разни достолепни германци и англичани припкат и се бутат, като циганета в тролейбус. Бре, мама му стара, какво им става на тия? Като се качихме на ферибота и разбрахме. Боят е за готините места за сядане. Тези кораби са на два етажа, като една част е открита, а другата затворена. Добрите места са на горната палуба (така ли се казва?). Ние естествено останахме за долната, при това за затворената част, защото готините места вече бяха заети докато се натуткаме, но все пак си намерихме места поне до прозорците. Добре, ама се качи една сюрия турски ученички, които застанаха от външната страна и вече се виждаха само гърбовете им и почти нищо от пейзажа. Извадихме късмет, че бързо им писна и отидоха в барчето, та вече можеше да се види нещо през прозореца.
Честно казано, тази част от преживяното в Истанбул ми е най-любимата. Страшен кеф! Не мога да го опиша, морето, всички тези къщи, които са досами водата, самите спирки на ферибота... абе страхотно беше!!! Както не ми се качваше, понеже ме беше шубе, така не усетих кога мина час и половина, кога стигнахме и хич не ми се слизаше.

Anadolu Kavağı Varış е много приятно местенце, има си хотели, кръчми и една византийска крепост за забележителност.

Самата крепост не е нищо изключително, но от нея има страхотен изглед към края на Босфора и към открито море.

Кoгато се качвахме на ферибота един чичко ни връчи рекламно листче на някакъв ресторант и понеже връчваше такива листчета избирателно, се почувствахме поласкани и заинтригувани и решихме да го проверим за какво става дума.
Капанчето

Tasli Yali

се оказа много уютно хотелче с рибен ресторант. Понеже е малко встрани от центъра, явно не е много известно и беше много спокойно. Бяха заети само 2-3 маси от десетина. Освен разнообразното рибно меню предлагаха и две фиксирани менюта за 10 лири – паламуд или скумрия, калмари, миди, салата хляб и безалкохолно и за 15 лири – лефер и пъстърва, калмари, миди, салата, хляб и безалкохолно. Патили от предната вечер си поръчахме едно от 10 и едно от 15 за трите, стигна ни и даже дадохме и на един гастролиращ котарак. Всичко беше прясно и много вкусно. Само дето не сервират алкохол, ама нейсе.
Пред капана имаше минипристанище и лодки, а водата беше по-чиста, отколкото по нашите курорти. Група турски хлапетии си се къпеха и се кефеха, пък аз силно им завидях.

Научили номера с местата на ферибота, проводихме най-младия член на групата да запази места на горната палуба, в откритите зони, докато ние се оправяхме със сметката.
На горната палуба на мен определено ми хареса много повече. Вярно че духа доста и клати осезаемо повече, но пък се вижда прекрасно и атмосферата си е друга.
Обратният път ме изкефи още повече и съвсем пък не ми се слизаше.

Пристигнахме в Eminönü в 16:30 - един никакъв час и решихме да уплътним времето до маймунския (той пък се оказа кучешки) час (часът за пиене) с едно посещение до Капалъ Чаршъ.
Понеже това си е туристическа атракция, лудницата там е пълна. И понеже част от атракцията е пазаренето, там са най-големите хиени.
Бяхме решили да купим някакви сувенири. Обикаляхме, гледахме и си харесахме едни малки керамични плочки (2х2 инча) с ориенталски шарки, които предприемчивите турци бяха превърнали в магнити за хладилник. Първата партида започна с цена от 3 лири за парче, след пазарлък се стигна до 5 лири за 3 броя. Главният преговарящ реши да подобри този си резултат и следващата партида беше спазарена за 8 лири за 5 броя. На другия ден видяхме същите плочки в бая лъскав магазин, на главната улица за по лира парчето (но пък нашите бяха с история) :-)

След това преживяване скокнахме до хотела, ударихме по едно питие (няколко пъти), поумихме се леееекинко ;-) и търтихме към Таксим.
И там обикаляхме като бесни, снимахме и се опиянявахме от миризми, звуци и гледки, докато съвсем не грохнахме.
Пак се почна едно търсене на кръчма с вегетаринско меню, разгеле, лесно намерихме една много приятна малка кръчмица и се строполихме на столовете благодарни.
След около час почивка и прилично похапване, си тръгнахме.
На връщане попаднахме на интересни графити в един двор и ги снимахме.

На връщане от Таксим аз прецаках групата. Понеже беше сравнително рано, нямаше 23:00 часа, а аз не допусках, че може да има редовен транспорт по това време, решихме да се прибираме пеша. Добре, ама заваля. При това заваля порой. Скрихме се под една стреха и чакахме около половин час да намалее дъжда. Понеже Истанбул е малко като Търново – все са едни наклони и баири, като шурнаха ония ми ти води - водопади по улиците, само гледаш да си по-нависоко. Дъждът поспря и ние тръгнахме, обаче не може да се мине навсякъде, бяха станали едни реки, едни езера... заобикаляш, въртиш, и дрън – пак се объркахме, ми ся! Видяхме група турци насъбрани край един дюнерджия, стоят хапват и си лафят. И почна една мъка - те на турски, ние на английски – тази улица, онази улица... (а понеже сме гъски не си взехме визитката на хотела, дето е с карта и имената на улиците около него!). Пълен ужас!
Хеле, оказа се, че почти сме били стигнали!
Прибрахме се мокри и премръзнали, взехме си по един горещ душ и сънчо.