продължение

Тръгнахме да се разхождаме и да си търсим нещо за обяд. Край Босфора има сума ти места, на които пекат скумрии на скара, в хляб, с лук и лимон и те ти сандвич-мечта.
Balik ekmek
Супер си е - гледаш морето, гризеш си рибата и храниш и чайките.
После по моста Галата и нагоре към кулата и към Таксим. Едни чудни сокачета - тесни, криви, страхотни. Само дето пустите му баири ти взимат душата, ама всичко се плаща ;-) помотахме се и хайде на обратно.
Забихме се в някакви улички, които безкрайно ми напомниха на Созопол, Несебър.
Имам чувството, че градът е парцелиран, улица на която продават килими, друга предимно с канцеларски стоки, сладкишите и те си имат улица... (точно нея уцелихме). И на всяка крачка „буйрун, буйрун”, чак ти става неудобно от такова внимание. Мамооо, ако живея тук ще стана 130 кила за 2 месеца!
След известно объркване, консултиране с карти и напътствията на една изключително любезна дама успяваме да се докопаме до познати зони и да долазим до хотела.
Кратка почивка, няколко малки за отскок и хайде пак.
Пак обиколки, разглеждане и снимки, но започваме да се озъртаме и за заведение за вечеря. Проблемът е, че аз не искам да ям месо, а в Турция много се набляга на месото и усложнявам живота на другите две кози осезаемо.
Като минете покрай някоя кръчма, отвън, почти без изключение, има поне един, който „дебне” да хване потенциални клиенти. Един ни гонИ сума ти време, с меню с картинки и накрая влязохме в неговата кръчма. За вегетарианците решение са разните гюзлемета със сирене, спанак, картофи или пидета с подобни плънки. Ние си поръчахме PEYNİRLİ PİDE, плоска питка прищипана в двата края, да се получи нещо като лодка и напълнена с кашкавал, домати и чорбаджийски чушки
Грубата ни грешка беше, че си поръчахме по едно на човек. Въпросните пидета бяха по 50 сантиметра и се озорихме бая, докато ги изядем.
Прокарвахме ги с айран, защото ислямът забранява алкохола и го сервират само в определени заведения. И това е едно от „неудобствата” в Истанбул - трудното намиране на нетуристическо заведение със сервиране на алкохол. Ако искаш да пиеш дори бира, трябва да си я купиш в магазин и да си я пиеш в някоя градинка или в стаята.
След такова великанско ядене решихме да се разтъпчем и се понесохме към Мраморно море. До морето – лесно, слиза се надолу, вървиш и си свиркаш, зорът е когато тръгнеш на обратно по баира.
Та слязохме ние, покрай брега хората си седят в тревата или на пейките, направили са си пикници, хапват, гледат си морето, хлапетата се гонят и се забавляват – идилия.
Пак се замотахме и разпънахме картата. Местният клошар, който беше твърде колоритна личност, реши че сме се изгубили и се самоназначи за наш водач. Върви си човекът, тегли си количката, събира разни бутилки и ако реши че много изоставаме, току ни подвикне, върне се и си бръмчи нещо на турски. Мил човек!
Та така бавно и полека допълзяхме до хотела в един леко пионерски час, но вече сме гроги...

Живот и здраве утре с нови сили!